top of page
Добре дошли в моя
дом от думи
Зад всяка врата ще откриете нещо, което е неизменна част от моя свят
Раз(ни)мисли
Свобода или смърт в 21 век
Винаги съм харесвала песента „Кой уши байряка?“ (особено след като Миро със SoulBmoll започна да я изпълнява по концертите си). Според песента, в кулминационния момент Райна Попгеоргиева смело заявява на турския паша „Смърт или свобода“ – заветният лозунг, който изписва и на въстаническото знаме. Замислих се как би звучал този израз в съвремието ни? Да заявиш, че не приемаш нищо друго за опция освен смъртта или свободата е страшно категорично решение, което днес... Слава Бо
2 days ago
Обич е, когато...
„Какво си, любов, ах, какво си, кажи!“, пита Валери Петров . Човечеството пише, композира, рисува, преживява – всичко в опит да я разбере, култивира, опитоми, осъзнае. Свобода, любов, семейство, права, независимост, спасение – в света ни съществуват толкова неизмерими и абстрактни неща, че ние, хората, имаме нужда да си ги обясним, да ги вкараме в нашите пространствено-времеви рамки. Затова им посвещаваме например един ден в годината, въпреки че без тях всеки ден би бил невъ
Feb 14
За Рождество, въпроса „Защо“ и коледната музика
Пътувам и слушам коледна музика. Първо „White Christmas“, после „I’ll have a blue Christmas“, „Holly jolly Christmas“, „Have yourself a merry little Christmas“ … и тук вече се замислям. Какви ли не определения не слагаме към празника… А той е всичко друго, но не и „малък“. Даже точно обратното – най-великото събитие в човешката история е, а се събира в лицето на най-малкото от човешките същества – новородено бебе. Празничният сезон е зает и често е свързан с доста работа. То
Dec 24, 2025
Из битието
Добре че и часът не е в евро…
Рано сутрин е. От онези моменти, в които си между двата свята – не между живота и смъртта, а между реалността и сънищата. Алармата ми звънва. След две минути отново и отново и отново... Изключвам ги всичките. Сънувала съм нещо – не помня какво. Знам само, че ми е толкова трудно да стана. В просъница отново поглеждам началния екран на телефона си и обърканото ми съзнание се стряска. Умът ми започва да прави това, което прави напоследък от 1 януари 2026 насам, когато види цифри
Feb 3
Хубавото, меко одеало на планината
Поглеждам през прозореца. Някой е завил планината с хубаво, меко одеало. А колко е зелено... Или планината е заспала или някакво голямо тайнствено същество се е скрило под одеялото ѝ. Пред него се белеят сгради и бързат фарове. Зад пухкавата завивка е спокойствието на безкрайното небе. А колко е синьо... Белите облаци пък все едно си играят със слънцето и го пропускат от време на време. Когато се покаже, зеленото одеало на планината става по-зелено и някак заблестява. Сега сл
Jan 2
За Марин Бодаков и бабите ни, невиждали морето
Преди време направих опит да напиша разказ. Само че не по собствено желание. Едно от малкото неща, за които мога да благодаря на университета е, че ме предизвикваше неведнъж. И този случай беше такъв. Разбира се, започна с отрицание – „Ама аз, ако можех да пиша разкази, щях да стана писател“, се оплаквах. Накрая обаче седнах и започнах да пиша. Пренаписвах, много мислех и после пак пишех. Вдъхновението за главния герой дойде от едно малко приятелче на име Яни. Действието се р
Dec 19, 2025
Разговори без време
Момчил Косев – да живееш мечтите си
Когато бях в седми клас с една моя съученичка толкова харесвахме местната група, в която той участваше, че изглеждахме като истински фенки на някоя световна звезда. Ако трябва да посоча една личност, която е оказала безспорно влияние върху част от живота ми и то съвсем несъзнателно, отдалеч, личност, към която откакто се помня до днес гледам с възхищение – това е Момчил Косев. За моя най-голяма радост съм благословена да го познавам – споделяме един роден град и обща среда,
Jan 11
Дарин Ангелов и стремежът към изкуство, което вълнува всички
Фотограф: Беатрис Бочева Признавам, че досега не се бях задълбочавала нито в житейската, нито в творческата биография на Дарин Ангелов . Станах обаче някак неволен свидетел на много важен момент от пътя му – премиерата на моноспектакъла му „Аз, която те обича“. Бях много впечатлена и от него и от работата на целия екип. Благодарение на драматурга и автор – Яна Борисова , на чието творчество съм почитател – се запознах с Дарин точно след премиерата, когато той буквално не стъ
Jan 5
Мисъл, Чувство, Изкуство
Да преживееш „Параклис“ с „Молец“
Дъжд, стъпки, врата, кибрит, въздишка, миризма на тамян. В параклис сме. Или иначе казано – „ Молец “ пуснаха втория си албум – „ Параклис “. Това беше дългоочакван момент за феновете и сега ще разберем дали чакането си е струвало… „Параклис“ има цели 16 парчета, което е добра новина за всички почитатели на дългите форми. „Молец“ отново плуват срещу течението – в свят, в който все по-популярни стават „EP-тата“ и албумите масово са с поне двойно по-малко песни, да създадеш под
Feb 25
Комедията „Брънч за начинаещи“ в свят на напреднал фалш
Задавала съм въпроси като: „Кое е смешно?“ и „На какво се смеем?“ , на хора, които професионално се занимават с комедия и намирането на еднозначен отговор изглежда непосилна задача. Освен това живеем в толкова поляризирано общество, че да създадеш добра масова комедия с послание е истинско предизвикателство. С него обаче решава да се заеме режисьорът Яна Титова и целият екип, който стои зад най-новия български филм – „Брънч за начинаещи“. Имах удоволствието да присъствам на
Feb 12
„Ефектът“ на добрия театър
Определено съм под влиянието на „Ефектът“ , затова (за целите на експеримента) искам да го запечатам в думи. Тръгвам си от премиерата на най-новото представление под режисурата на Яна Титова и в главата ми, както в главите на героите, е каша. Краят на подобен тип представления винаги ме оставя безмълвна. „Ефектът“ е от тези спектакли, след които нито публиката, нито актьорите се отърсват лесно. Съзнанието ти не може да се абстрахира от силата на видяното, от тежестта на исто
Jan 4
Дочуто
Разговор между баща и дъщеря на пейка в крайморската градина в Царево
Двама мъже разговарят, легнали на плажа в Приморско
В столовата на Софийски университет
За мен
Здравей! Много ти благодаря, че си тук! За мен е изключително важно! Казвам се Мария Матева, занимавам се с културна журналистика и това е моето местенце, моят дом от и в думи – една сбъдната мечта. Заповядай... Огледай се – доста цветно и слънчево е. Понякога може би малко разхвърляно, признавам, но нека го наречем творчески безпорядък. Пълно е с любимите ми неща – много изкуство, смислени разговори, размишления и вдъхновение. Ако поостанеш ще имаш възможност да се разходиш из стаи в съзнанието, въображението и сърцето ми. Надявам се да откриеш и нещо, което да вземеш със себе си на тръгване. И нещо, което да те кара да се връщаш, когато имаш нужда.
.jpg)
bottom of page